"Грозотата е красота, която спи..."
Под високите арки на времето
бавно се разхожда тишината.
Чувам, чувствам го,
как в здрачината там цъфти
увивният,
изящен свят на тъгата.
Светулки по раменете ми
като презрял прашец,
сипят се и светят.
Сънувах сън наяве.
Докосване нежно...
Гроздове грахулец
свеждат чела .
Изумрудено агаве
между пръстите ми
процежда зеления си сок.
Смачкано споменче.
Усмивка...
Бриз в листата.
Стъпка по стъпка.
Сянка на еднорог.
И отново любимото ми-
апасионато.
Няма коментари:
Публикуване на коментар