Искам рози .. зелени

Виждал ли си, нежен мой,зелена роза?
Цветът и е като на открито море,
сутрин, когато зората е метаморфоза
в сънищата на диво и нежно сърце.
Зелена роза с бледо млечно сияние,
толкова ефирно и леко като дим.
Докосвам я с мисъл.Сладкото и дихание
прониква в кръвта ми като погледа ти любим.
Дори да не си виждал роза такава
затвори очи и ми се остави сега.
С устни ще създам музика -висока октава
по твойта кожа . Ще стенеш .Моя нежна съдба.
Зеленото е цветът на живота. Свети.
На искрящи прашинки се разпилява в нощта.
Зелена роза на възглавницата си щом усетиш,
ще разбереш колко много обича те мойта душа.
~~~~~~~~~~
Искам бледо зелени рози...
Призори по росна трева
ми ги донеси.
Резедави са сънищата ми-
капризни мимози.
Толкова дълго
непробудно
душата ми спи.

Не искам бели,
жълти или червени,
дори портокалови
или с розови листца.
Лято е, а нощем
толкова ми е студено.
Жива съм , а някак си
ми се иска да умра.

Не казвай тежки думи...
Като камъни воденични
ще удавят дъха ми.
Вампирясалата Тъга
ще тормози пътеките,
по които лично
Смъртта ми броди
и ме търси... Недей така.

Набери ми рози ...
изумрудено зелени
Сигурна съм, че ги има.
В съня си ги видях.
Ти си болката, дълбоко
някъде вътре в мене.
Но когато не те чувствам
ме обзема детински страх.

Рози ... Зелени...
Тънка утринна мъгла.
Ти ... И любовта ми.
Извор с чиста вода.