Когато тихо вали,
като онази песен без думи,
която си подсвирква майка ти,
докато меси тестото за хляба
с завъртяни бели ръкави
и пухче от брашно
по бузата,
усмихват се устните и
и покривката на цветя
се усмихва,
а вазата прегръща
тъжните маргарити
и им шепне,
че смъртта е само
дума...-
ключа
за другата стая,
където няма болка
и по чифт криле ти
подаряват,
утрините ухаят на
кафе с мляко
и все така
вкусен е хляба.
Когато вали
рисувам усмивка
на една тъжна локва,
през която
ще прецапа боса
радостта ми,
за да ме прегърне-
мокра и луда
и да се сгуши като
камъче в джоба ми.
Вали.
Вали.
Вали.
Капки дъжд-
ноти от
забравена мелодия.
Усмихни се !!! Здравей!
петък, 17 юли 2009 г.
Боса в дъжда
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
-Смъртта е само ключът за живот като топка енергия от Разум. Без емоции.
Ти,вероятно, имаш слънце в Скорпион и изобщо НЕ се страхуваш от Смъртта ... Не ти пука от нея. И така е най-честно.
Слънце в Скорпион ....
О, да !(то си го и пише в профила ми)
А Смъртта е само една спирка.
Кой може да каже дали е крайна ... или начална?!
И има ли значение...
Наистина не ме плаши.
Понякога е по-страшно да продължиш да живееш.Напук на всичко.
Особено сега и особено тук, в бедната ни България.
- Пак моля за помощ! Гаргабела, Геолина и Гентиана едно и също същество ли сте ?
Публикуване на коментар