Протяжен крясък спиращ ветровете
и чупейки ги, падащ като нож,
разсичащ вените на нежно цвете.
Душата ми...В душата ми е нощ.
Но не гальовна, ласкава и звездна,
със дъх на лято и наляти гроздовЕ,
а змийски гладка и студена.Бездна,
в която няма даже сянка на небе,
да ми покаже пътя, да продишам.
Пищя, когато падам в лепкав мрак.
Кръвта по вените ми грозни думи пише.
Повтарям името ти... пак, и пак, и пак,
но буквите са червеи, които
се гърчат и по моя стан пълзят.
Аз исках да съм нежност, но не питах
дали изобщо имам място в твоя свят.
1 коментар:
Страхотно написано. Горещо те поздравявам !!
Публикуване на коментар