Когато тихо вали,
като онази песен без думи,
която си подсвирква майка ти,
докато меси тестото за хляба
с завъртяни бели ръкави
и пухче от брашно
по бузата,
усмихват се устните и
и покривката на цветя
се усмихва,
а вазата прегръща
тъжните маргарити
и им шепне,
че смъртта е само
дума...-
ключа
за другата стая,
където няма болка
и по чифт криле ти
подаряват,
утрините ухаят на
кафе с мляко
и все така
вкусен е хляба.
Когато вали
рисувам усмивка
на една тъжна локва,
през която
ще прецапа боса
радостта ми,
за да ме прегърне-
мокра и луда
и да се сгуши като
камъче в джоба ми.
Вали.
Вали.
Вали.
Капки дъжд-
ноти от
забравена мелодия.
