Това се повтаря всяка есен
Конници
са гордите
ни нощи
с плащове
от мрак и
звездна
пепел.
Под
копитата тревата
пада с
шепот.
Бухал в
здрача
перушината
си пощи.
В този
час да съм
лиана
искам -
едролист
бръшлян,
препънал
те на прага.
Да се
вия.
Сок на
капчици
да ляга
върху
кожата ти.
От лозница
ниска
зрънце
грозде
станало
стафида
ще търкулне
спомена
за лято.
Кряк на
патици,
събиращи
се в ято,
ни припомня
-
време е
да си отидат.
******************
На пръсти по булеварда на здрача
Печал -
изшептява нощта
Разхождам
се късно
Не плача
В
осланената жълта трева
мъглите
косите си влачат
Има само
една светлина
скрита
в шепичка грапава
Мамо
Аз съм
тук
Падат
мъртви листа
Как ми
липсва днес
твоето
рамо
*************
А беше утре
По тези
улици
е заледявал
вятърът
следите
на
отминали
минути
и писал
с` скреж
в
прозорците.
Нечуто
отминал
си ме.
Пак в
амфитеатъра -
полусрутен
на
чувствата ми стари
играят
сценки
смешно
и трагично
и гледайки
ги,
някак
безразлично,
аз искам
пак това
да се
повтаря.
