Ще плачеш след малко...
когато всички заспят.
Не показвай слабостта си.
Слабостта те убива.
Тръгват си сенките.
Дълъг е техният път
към онова небе,
което в далечното
бавно изстива
и не дъжд,
а снежинки ще завалят,
понесли на раменете си
проклятието на тъгата,
онази тъга,
която идва след
връщане много назад,
там където безцветна
е станала дъгата.
И няма да оцветиш
косите и и смеха,
няма да върнеш
мечтите си-пеперуди.
За някой те са просто
хартиени хвърчила
на капризна глупачка,
нямаща какво да прави друго,
освен да изисква
не по-малко от една душа
и толкова нежност,
колкото очите и могат да носят...
Ще плачеш след малко...
А сега изправи глава...
И недей да задаваш
наивните си въпроси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар