
Давят мокрите мисли на моряците,
Морето в полунощ е като коте
И мърка
В скута на луната,
Споделят си южняците
Прашеца на лилии и
Пасифлори настръхнали
В едно докосване
Екзотично,
Горещо
Далечният бряг
Е недописана поема
От жаждата на поет
Изливал я на свещи
Само няколко монети
Купуват амфори потънали
На дъното на бездната,
А не стигат за спомени
В царството на сенките
Луната е стъклена
Витраж към тайните,
Опушено млъкнала
Врата незатворена
А зад нея зли кучета
Оглозгват съня ми
Свободата е гларусна
И отнася молитвите
На русалкини пръстчета
Треска в кръвта ми
Навярно е вирусна
Връщаш ми болката
По малко, на късчета
Няма коментари:
Публикуване на коментар