Глухарчета розови

Отново...
И отново...
Часовете се втечняват
в минути.
Минутите
в мигове разтопени
сълзят...
Ръцете ти
са горещо олово.
Разстрелват мислите ми
и ги превръщат в цветя.
Нощта през прозореца
любопитна наднича
и се пита -
тези двамата
май са...?
А?...
Сънят ми избяга
далече обиден...
и няма да се върне назад.
Сутринта е разпятие
на чувството старо
в неговия нов вариант.
Ще заспиш ли
в душата ми
или ще се скиташ
отново?!
Глухарчета розови
валят...
Тишина.