Маргаритин спомен

Донесъл си ми бели маргарити.
Усмихват ми се с нежни личица.
Калинка жълта в клонките им скрита
наднича стресната.Миг...Отлетя.

"Обича ме","не ме обича" - ето
играта стара почваше така.
Да късам венчелистчета?!Сърцето
не би ми позволило да сгреша.

"Обича"...,"не обича"...Аз си зная,
щом маргаритки в погледа цъфтят,
щом дланите ти топли ме изгарят
и устните ти ласкаво шептят

по маргаритини листенца ще премине
и ще ни свързва чак до болка любовта.
Пред погледа ми тъмнината се отдръпва.
Знам-всички влюбени остават си деца.