Вазата е празна...Тишина.
Листчета отронени - заплаха
за покоя в моята душа.
Аромат, полепващ по ръцете,
с които ги събирам. Тиха жал
като трънче бодва ме в сърцето-
бял божур,на сянка залинял.
Слънцето, търкулнато по склона
на тревожна мисъл пада в плен.
Кладенец са чувствата. Икона -
твоят образ ,отразен във мен.
Бяла нежност.Сто пастелни мазки
върху листа чист на вечерта.
И контрасти-агресивно дръзки,
впили се в дъгата след дъжда.
Гладка кожа на божур ме гали.
Сън ли е, копнеж или мечта?!
Нови стръкчета откъсвам-бели.
Къпя се в ефирна светлина...
Няма коментари:
Публикуване на коментар