Листче от бял ирис

Спиш ли?!
Умират душите
на белите ириси,
докоснати от пръстите
на тъгата.
Имам много въпроси...
Измислена,
в прозореца ми се блъска
илюзия непозната.
Сънуваш ли?!
Дълъг е пътят до тебе
и тръните разраниха
ходилата ми.
По парцалче от дрехите си
на всяка драка оставих...
Търся те -
гола и свята.
Отвори ми душата си!
Имам право
в най-тъмното ъгълче
да се свия.
Като котето,
което спи на прага ти.
Мечтал си за мен
още преди времето
да ме открие
и преди съзнанието ми
да изтрие.
Колко са студени мостовете
във кръвта ти!
Под тях тече
любовта ми дива.
Пада листче
от ирис.
Плаче тишината.
Искам те...
Искаш ме.
Тази лудост
така ни отива.