
музика... Сребърни капки валят... .
Вдъхновена утринна дъждовна соната.
Разтваря длани освеженият град
и лицето си с тези пръски луди мие,
очите му светят в розови искри,
птица заплетена сред клоните се крие,
песента и в дует с дъжда кънти .
Ехото подхваща тази песен - дантела,
и ще я наниже на самотен връх
като на важна кокона бяла капела.
Тихо е... Всичко затаява дъх.
Пролет...Утро... Събудих се рано отново .
Чувствам как детелината вън цъфти -
тайнство за живот и буен растеж готово.
Нещо, което всички прави добри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар