Слънчево зайче

Шепотът на далечен вятър ли чувам?!
Или от тишината халюцинирам...Стрес?!
Отива си нещо...Не искам да се сбогувам.
Защо утрешната болка мори ме днес?

Тази сутрин до леглото ми беше свито
премръзнало слънчево зайче на кълбо.
Ще ме задържиш ли при себе си? - ме попита.
Толкова тъжно ми стана... Не знам защо.

Исках място в душата си да му направя,
но за зайче от слънце как се прави легло?
То е тръпка, илюзия , следа не оставя.
Няма сянка ,безплътно е , няма тегло.

Исках всичко това нежно да му го кажа,
но то се нацупи, разплака се, отлетя.
Празна е моята стая, остана миража,
че нещо съм гушкала...Боже...Чиста лъжа!