Набери ми кокичета призори,
когато очите им са още сънливи.
Ти не знаеш колко много ме боли,
когато зимата в сърцето ми се впива.
Набери ми кокичета със любов.
Откъсни ми ги кротко, полека и с ласка.
Въздухът вън е леден. Вятър суров
превръща лицето ми нежно в странна маска.
Набери ми кокичета призори.
Снежинки своя цвят нежно бял са им дали.
Плакала е над тях дълго, може би
зимата, която никой днес не погали.
Набери ми кокичета,донеси ги сам, докато спя.
Остави ги до възглавницата ми бяла.
Целувай ме дълго,искам твойта тъга
да почувствам в съня си и аз на раздяла.
когато очите им са още сънливи.
Ти не знаеш колко много ме боли,
когато зимата в сърцето ми се впива.
Набери ми кокичета със любов.
Откъсни ми ги кротко, полека и с ласка.
Въздухът вън е леден. Вятър суров
превръща лицето ми нежно в странна маска.
Набери ми кокичета призори.
Снежинки своя цвят нежно бял са им дали.
Плакала е над тях дълго, може би
зимата, която никой днес не погали.
Набери ми кокичета,донеси ги сам, докато спя.
Остави ги до възглавницата ми бяла.
Целувай ме дълго,искам твойта тъга
да почувствам в съня си и аз на раздяла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар