Тинтяви - звънчета...Събери ги.
Ухаят на лято, а зима е вън.
Във вазата си постави ги.
Ще се събудиш и те ще са там.
Ще ти спомнят красиви моменти.
Тих смях на момиче... Сега ти си сам.
Сглобяваш от пъзел фрагменти.
В скута ти тъмното ляга. Мълчи.
То е топла и мека завивка.
Тъгуваш, сърце. Тези тъжни очи
нощта ще погали с усмивка.
Някой някъде за теб си мисли
и ти праща звънчетата сини.
Валят като музика -мънички, чисти
и ти шепнат тихо - вземи ни!
В душата ти се ражда светлина
и отново си силен и нежен.
Тинтявите си имат своя душа.
Ще върнат и в тебе копнежа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар