Паяжина от нежност

Солена целувка
от устните на нощно море
по кожата на горещо лято.
Тупти в прилива развълнувано сърце.
Ударите му отнася надалече вятър.
Чувам ги... Те са нотите,
които искам в песен да събера -
такава, че от нея звездите да заплачат,
Луната да затанцува в транс
и да ме окъпе
във вълшебна светлина,
да ме превърне
в господарка на нежността ти.
Тази нежност, от която много боли,
когато ми я хвърляш като кокал на куче,
гледайки ме с подигравателни очи,
макар да знаеш какво ще се случи.
Тази нежност...
капчиците и ще събера
от паяжините на надменното ти
мъжко Его.
Бисерна огърлица ще си нанижа -
суета?!
Не, ...това е нещо,
без което не мога.
И затова всичко твое
ще направя на талисман.
Ще го нося винаги до сърцето.
Ако искаш да ме убиеш,
просто впий се там,
където пулсира кръвта ми
и объркано-тъжно още е в мен детето.
Ще можеш ли да разплачеш тези чисти очи?
Искаш ли небето ми да помръкне?
Въпроси,въпроси,чийто отговор не знам...
А ти винаги мълчаливо се измъкваш.