Datura stramonium(татул)

 

Свари ми отвара
от семената на тАтула.
Или ще ме убиеш,
или дълго ще бълнувам
и ще се гърча от страст,
потънала до дълбоката бездна
на Пъкъла,
далече от Рая,
където Дяволът ще падне запленен
в нежната ми власт.

Кой казва, че бил чудовище
без обноски и минало?
Изискано сдържан...
На вечеря - той и аз.
Ягоди във сметана,
добре охладено виното.
Искрици от адски огън
ще прехвръкнат между нас.

Теб те затворих в душата си,
а забравих къде е ключа.
Сега ми шептиш
с онзи гадно изкусителен глас.
Свари ми отвара, искам да те забравя!
Предпочитам Дявола.
Замълчи.
Бездна зее между двама ни...
Ако можех, бих те изхвърлила
още в този час.

Но не мога...
И ще свикна с теб в душата си да живея.
Ще се дрогирам,
когато твърде много ми дотежиш,
с отвара от татул,
няма долу в Ада да бълнувам за Рая.
Дяволът по-милостив от теб е.
Моят антилюбовен фетиш.

Свари ми отвара...
Ако като мен те боли, пийни си и ти.