Дива трева

 

Търсих те по спящите поляни.
Плаках и се молих - ти не чу.
Самодиви в нощите пияни
късаха ми ризите. Смях... Студ.

Диво беше всичко. Тишината
в шепите ми капеше...Горях.
Исках да заспя, но хладен вятър
зад гърба ми стенеше. Страх... Грях.

Биеше камбана в час отровен.
Звук от който полудявах. Спри!
Призраци... В безумен миг съдбовен
сянката ти в мен ще се вгради.

Няма да го понеса, но... нищо.
Отрови ме! В мене остани.
Превърни ме в хладно пепелище.
Въгленче във мен бъди. Гори!

И свети. Прогаряй тъмнината.
Пепелта ми чиста разпилей.
Музика в минорен лад- соната
свирят спомените. С тях живей!

В късен час, когато ти се плаче
името ми късай и крещи
грозни думи. Нищо те не значат.
Но от тях безкрайно ще боли.

С кръв пречистена ще ме рисуваш.
Моето лице, усмивка, плът
в себе си ще носиш. Колко струвам?!
Пак и пак изправяш ме на съд.

Искаш ме... Отхвърляш ме... Присъда.
Заклейми ме.... Късно е. Сама
лягам в чернозема. Нека бъда
дива, нощна, плачеща трева.