Някъде между рая и ада

 

Като горящо, огнено кълбо
по вените ти ще се спусна в мрака.
В сърцето ти ще падна...Грее то...
Защо не каза, че и ти си ме очаквал?!
От тази твоя нежност се топя
и капки огън по тревите падат.
О, спри за миг, че ще изпепеля
градините на Бога, чак до ада!
Сам дяволът уплашен ще гори
и дяволска молитва ще си шепне,
докато устните ми твоите очи
целуват страстно и от сладост лепнат.
Докосване... Див трепет... Земетръс...
Опустошени дяволски казани...
Излизат грешниците.Пада божи кръст.
Прегръщаш ме. Аз цялата съм в рани
и искам в този миг да изгоря
до клетките ни сетни двама с тебе.
Ще се разтворим бавно във нощта.
Обичаш ме!Такъв е твоят жребий!
~~~~~~~~
Имам... нужда... от теб

Имам нужда от теб...
Но това просто
няма значение.
Имам нужда
от болка,
от която дъхът ми
да спира почти.
Аз съм счупено огледало...
Отразявам те...
и през мен
преминаваш ти.
Не плачи...
По парчетата
стъпвай внимателно.
Не искам да те заболи!
Имам право
да взема цялата болка.
Затова ми я остави!
В черна кожа
обличам душата си.
Днес ще бъда фатална и зла.
Татуирам нощта на бедрото си,
а сърцето дамгосано няма вина.
Имам нужда от теб...
Но не искам да знаеш,
че плача.
Не подхожда на силна жена.
Черни гарвани-
мислите ми злокобно
след тебе ще грачат.
Не спирай ...
Разпилей ме в нощта.
Няма прошка,молба, милостиня.
Нямам нужда от дълги писма.
Аз сама те превърнах в палача.
И...е време...
Убий ме СЕГА.