Ако зад вратата си Ти...

Луната днес има
лице на стара жена.
Напукани са страните и
от пропълзялото време.
Сълзи кристални...
Те режат и в рани кървят,
а после остават бразди
свежестта да вземат.
Но нехае Луната...
Тя е просто Луна
и с изящност небрежна
разтваря ветрило
от розово сияние,
от синя тишина.
Лилаво съвършенство
дъха на мига изпило.
И гордо чело
замък в кристал виши.
Дали от сълзите е
така раняващо крехък.
Там всяка стъпка
като камбанка звънти
и лунна пътека носи
на странниците утеха.
Отвори ми вратата,
Принце на приливните вълни.
В тази нощ ще бъда
твоята Принцеса
върху грахово зърно.
Но не грахови зърна,
дори не и сълзи...
Нека се търкалят мигове,
с любов и нежност пълни.