Разсъмване

 

Тези стършели,
които жилят светлината,
имат толкова познати, зли очи.
Недокосната умира в мен тъгата.
Някак си и утрото горчи.
Донеси ми рано бледожълта роза,
още с хладни капки утринна роса.

Приспивателното бе в голяма доза,
но съм жива... Няма да умра.
Донеси ми, моля, своите копнежи.
Ще закусим с мед и нежност призори.
Готин си, такъв един небрежен.
Синьото как сладко ти стои.
Може би съм малко безразлична,
уморена, като гаснещ, летен ден,
но душата ми те знае и обича.
Вярвай силно, още вярвай в мен.