Докосване през мъглата

 

Трудно е да не бъдем лоши.
Понякога просто нямам цел.
Ругая вятъра.Косите ми роши.
Зачервени бузи.
Тъпо е, дявол го взел!
Изкривени пръсти
над едно спящо зрънце
нежност.
Докосване,
което преди да стигне
се троши.
Дали да нараниш...
е неизбежно?
Може ли...
някак си ...
по-малко да боли?!
В мъгливо време
мога ли да се намеря
в тези твои
забулени в мрак очи?
Студено е.
Снежинките са сълзите на небето,
в миг, когато сърцето му се вледени.
Разтвори прозорците на душата.
Пусни гълъбите на мира
към нечий чужд свят.
Усмивка.
Стъпки към сърцето.
А горе...сияен
декемврийски звездопад.