Буря с топъл дъжд

Стихиите тази нощ в коленете ни ще заспят-
с меки бузи и коси като детски главици.
Дихание сладко, с аромат на ванилен цвят.
В здрача душите ни са прогонени бели птици

и ще кръжат в небе, което паяжини тъче,
за да улови падащите дръзки копнежи.
Когато мисля за тебе, знам че имам сърце
и че връзката помежду ни е толкова нежна.
~~~~~~~~
Приказка за Вятъра и Тишината

Ако мога, ще те преживея...
Ако не мога,...ще умра -
каза Вятърът на Тишината.
Тишината само високо му се изсмя.
Хвърли прах в очите му
и затвори пред него вратата.
Вятърът има нежно сърце,
нищо, че понякога е студено.
Крие в облаците разстроеното си лице,
когато е тъжно и много уморено.
Ние си мислим, че е непрокопсаник млад,
че Безразличието е втората му природа,
защото танцува с умиращия листопад
и самичък в нощните сенки броди.
Но и той страда и изгаря от страст.
Често влюбва се в не който трябва.
Ех, над сърцето и вятърът няма власт.
Беззащитен е, когато любовта го грабне.
Ако мога, ще те преживея...
Ако не мога...ще умра...
Колко мелодраматично!
И колко жестоко...
Има ли сърце гордата нощна Тишина?
Ще отвори ли вратата пред него широко?