Белите лилии на чистотата ти
тази нощ бавно и дълго
ще прецъфтяват.
По уханието ще танцуват
сенките бледи на мечтата ми,
за ярко пълнолуние,
което завинаги следа
в сърцето оставя.
Бриз от метличини
в синьо душите ни ще оцветява.
Песен без думи,
само шепот и музика
тихо, тихичко ще си припявам.
Не късай нишките
на паяжинните ми
сънни бълнувания.
Допирът до теб
ще е ефирно пеперуден.
Кротко...
Без болка и без преструвания.
Ще си идеш от мен,
когато призори те целуне зората.
Буден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар