
Босите и стъпки събуждат зората.
С пръсти от червено злато
слънцето птиците храни.
Росата - това са сълзите
от щастие на цветята.
Цветята са души на богоизбрани.
Протегни ръце - нагоре към небето.
Повярвай в тази бездънна синева.
Най-скъпото в теб, знаеш, е сърцето.
Не го предавай! То не заслужава това.
В гърдите си приеми всяка усмивка чиста.
Рискувай!
Бъди!
И от щастието боли.
Но когато го отблъснеш и скъсаш листа
как ще разкажеш на душата си -
кой си ти?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар