Аз съм твоята Примавера

 

Помниш ли
самодивските пътеки?
Помниш ли лятото
с дъх на горчива трева?
Нощите, в които
имаше място за всеки,
тръгнал да търси
глътка жива вода.
Помниш ли устните ми,
горещи и меки,
от които пиеше
и забравяше
за какво си дошъл
в този край на сенки.
Затревени пътеки
водеха в лоното
на горския ми свят.
Вихър зъл
омагьосваше сърцето ти
да забравиш,
че ме обичаш,
да разкъсаш цветята,
които ти подарих,
с грозни имена
претръпнал
да ме наричаш,
да ме осмиваш
в циничен,
безчувствен стих.
На масата ти
вехне във фруктиера
онзи плод - забранения,
още не си го изял.
Спомни си -
аз съм твоята Примавера*,
без мене пуст и леден
ще е за тебе света.
.......
Примавера*- пролет