неделя, 13 юли 2008 г.

Диво ухание на тагетес



Г.
Обичам да ми ухае на тагетес.
Това е растение с магична сила.
Мирис на редки билки варени нощес
в казана на вещица млада, красива.
Крило от прилеп и кръв на козле
допълват тази черна магия.
Вещицата моя е още дете,
че ми е тъжно от нея ще скрия.
Магия за забрава -
не искам да помня днес
нищо от това по което бях луда.
Синя жлъчка и розов горски слез
под стъпките ми лягат.Тази заблуда,
че съм силна и мога себе си да надхитря,
колко скъпо ми струва няма да кажа.
За чувствата проиграни ,
просто тъй - на шега,
със забрава и двама ни да накажат.
Обичам да ми ухае на тагетес-
горчиво- стипчиво ухание диво.
Ти недей да се връщаш, от ума ми излез!
Оценяваме нещо, едва когато то си отива.
..................
В.
Ще ми направиш ли тази магия на мен,
искам и аз да забравя,
че някога бил съм ранен,
че имал съм някога вяра.

Направи ми магия и ме проклей,
вечно сам да остана,
в сърцето мое любов да не тлей,
да има само белег от рана.
...............
Г.
Ще ти направя магия,
но нека твоята да е за любов,
да привличаш само души с чисти мисли,
да ти се лепят ангелки,
неустоим да е твоят зов,
да бягат от теб силите на мрака нечисти.
Не искай да оставаш сам-
самотата е бавна смърт.
Корозира душата,
проядено от вътре всичко руши се.
Пропадаш стремително
в неустоим водовърт.
Не искай забрава...
От този сън събуди се!
.................
В.
Пред невидима стена стоя,
сам на края на деня... нощта,
прониква в мене самотата,
около мене хора, просто сенки
във мъглата.
Сърцето ми обичало веднъж,
не ще дори да знае,
но помни онзи любовен - летен дъжд,
оказал се нетраен изведнъж.
Сега във мене самота,
зад заключена врата стоя,
ключа ти додах, но теб те няма,
било илюзия - измама казваш ми сега.
Още аз не съм готов, не ми прави магия за любов.
.................................
Г.
Невидими стени...
Сами ги издигаме.
Блъскаме се в тях.
Трошим крилата си.
На ръба на деня...
В краката ни е бездната.
Дълбока нощ...
Хиените са излезнали.
И чакат на чувствата ни
трупове.
Господи, колко е глупаво!
Сенки в мъглата.
Хора...
Или само спомени.
Магия за любов.
Магия против себе си.
И отново - затворени кръгове.
Уж невидими,
а режат като корди...
Пищят от болка сърцата ни...
Замиращи, последни акорди.
.................
В.
Повехнали чувства, от минали дни,
пареща болка, в очите сълзи,
Гори във сърцето отминала страст,
добила над него господстваща власт,
за тази магия, лек не ще да открия,
орисан завинаги, завинаги сам,
останал самичък някъде там,
на брега на морето, на голи скали,
където шумно се разбиват вълни,
дом на разбити мечти.
Направи ми магия и нека забравя,
че някога бил съм човек,
когато любовта спре да изгаря,
направи ме отново човек.
...............
Г.
Искаш магия?!...
Ще те превърна в стихия.
Бъди морето, което стене
под прозорците на Вечността,
в нощите, когато тя гледа в далнината,
простряла изящно тяло помежду ни,
в нощите, когато и тя се чувствува безкрайно сама.
Пяната на вълните ще охлажда пламналото ти чело,
бездната ще помни тъгата и любовта.
Една Вечност, после сърцето ще забрави,
после отново човек ще те направя,
но дали ще ме има тогава?
Ще бъда ли същата?Вещица, а не нежна жена?!
Ако не помня как кръвта кипи по горящите вени
и светкавици късат дрехите на миналото,
на несбъднатите мечти,
припомни ми, разказвай ми в тези нощи студени,
може би нежността ти онова, мъртвото в мен ще съживи.

Няма коментари:

О тебе, моя радость, я мечтал ночами, но ты печали плащом одета. Просыпайся, королевна...

Я пел о богах, и пел о героях, о звоне клинков, и кровавых битвах; Покуда сокол мой был со мною, мне клекот его заменял молитвы.  Но вот уже год, как он улетел - его унесла колдовская метель,  Милого друга похитила вьюга, пришедшая из далеких земель.  И сам не свой я с этих пор, и плачут, плачут в небе чайки;  В тумане различит мой взор лишь очи цвета горечавки;  Ах, видеть бы мне глазами сокола, и в воздух бы мне на крыльях сокола,  В той чужой соколиной стране, да не во сне, а где-то около:   Стань моей душою, птица, дай на время ветер в крылья,  Каждую ночь полет мне снится - холодные фьорды, миля за милей;  Шелком - твои рукава, королевна, белым вереском - вышиты горы,  Знаю, что там никогда я не был, а если и был, то себе на горе; Мне бы вспомнить, что случилось не с тобой и не со мною,  Я мечусь, как палый лист, и нет моей душе покоя;  Ты платишь за песню полной луною, как иные платят звонкой монетой;  В дальней стране, укрытой зимою, ты краше весны и пьянее лета:   Просыпайся, королевна, надевай-ка оперенье,  Полетим с тобой в ненастье - тонок лед твоих запястий;  Шелком - твои рукава, королевна, ясным золотом - вышиты перья;  Я смеюсь и взмываю в небо, я и сам в себя не верю:  Подойди ко мне поближе, дай коснуться оперенья,  Каждую ночь я горы вижу, каждое утро теряю зренье;  Шелком - твои рукава, королевна, ясным месяцем - вышито небо,  Унеси и меня, ветер северный, в те края, где боль и небыль;  Как больно знать, что все случилось не с тобой и не со мною,  Время не остановилось, чтоб взглянуть в окно резное;  О тебе, моя радость, я мечтал ночами, но ты печали плащом одета,  Я, конечно, еще спою на прощанье, но покину твой дом - я с лучом рассвета.   Где-то бродят твои сны, королевна;  Далеко ли до весны в травах древних...  Только повторять осталось - пара слов, какая малость -  Просыпайся, королевна, надевай-ка оперенье...   Мне ль не знать, что все случилось не с тобой и не со мною,  Больно ранит твоя милость, как стрела над тетивою;  Ты платишь - за песню луною, как иные платят монетой,  Я отдал бы все, чтобы быть с тобою, но, может, тебя и на свете нету...  Ты платишь - за песню луною, как иные - монетой,  Я отдал бы все, чтобы быть с тобою, но, может, тебя и на свете нету...

Книга за Теб... :)

Книга за Теб... :)
думите отлитат, написаното остава