Мокри от росата босите ми сънища

 

Спя... И бълнувам.
Тишината е заредена със страст.
Черни облаци раждат бели врани.
Полудява стрелката на стария ми компас.
Лозята на чувствата ни още не са обрани.
И тече сладък сок
от пукащите се със стон зърна.
Пияни пчели жилят тишината,
която гълта нотите от клавишите на пиана,
свирещи сами мелодия странна, непозната.
Спя... И ти си там в моя сън.
Към ръба на хоризонта вървиш наобратно.
Носиш дъгата през рамо
и валят дъждове със звън.
Когато ми се усмихваш,
чак ми става приятно.
Не ме събуждай!
Не късай дрехите на нежния ми копнеж-
паяжинки от нишки нетъкани.
Премини през тревите,
росни от скорошния валеж,
когато залитна, за сърцето ти да се хвана.