един иреален свят.
Небето е като откъсната от тях пеперуда.
Леко завяхва.
Вечерен, провинциален град.
Луната е някак непознато сива,
преди още мракът да я оцвети
и засвети със светлина отразена,
съхранила най-нежните ни мечти.
Цъфнала слива-
плод на климатичен колапс.
Променят се сезоните.
Ще се излъже, ще залинее,
когато утре, сетил се че е зима пак,
леденият вятър отново завее.
И ще окапят цветчетата и, белите.
Колко тъжно ще се стеле утринната мъгла.
Теменужки нежни през февруари.
Валят право в разтворената ми душа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар