Ако сънуваш бели ириси

Кух като празна пещера,
от която светлината е избягала
гасне ден отегчен.
Нюансите на залеза са
в блудкаво розово.
Свят на сенки,
в който няма място за мен.
Не научих докрай
нито една молитва.
Езичница по душа
без слънце почернявам
и умирам от студ.
Ириси бели, вместо снежинки
вехнат в очите ми.
Всеки миг от живота ми
е неистово луд.
Слепотата не винаги е физическа.
Аз съм сляпа по наследена душа.
Мълниите на чувствата ми-
насочено електричество,
изгарят зеленото на прокълната гора.
Опитвам се да достигна неуловимото,
да бъда нежна, макар и само
в един свой тревожен дъх...
Донеси ми живо сърцето на зимата
и ще бъда твоя
върху хлъзгаво-сладникавия,
ухаещ на бездна горски мъх.